Блогът на mazy

Да чуеш в шамара шепот на целувка

Оцени
Ирония!
Да ви кажа ли какво е ирония?!
Да се събудиш в чужда сутрин; в чуждо легло; в чужд град.
И да не знаеш как…
Да станеш и да облечеш чуждите дрехи и да потеглиш – накъде? – по чуждите пътища. С чуждия гняв.
Да срещаш хора и да те поздравяват, мислейки си, че си някой друг. Да те срещат хора – подминали те – непознали те.
Да откраднеш от собствената си чанта. Да подминеш, а да е трябвало да простиш. Да те обичат и това да няма значение за теб; и да обичаш – без значение за другия.
Да чуеш в шамара шепот на целувка.
...аз просто цялата съм в ирония. Усмихвам се с цвят на сълзи, пея песни от тишина. Пиша, ала с невидимо мастило. Гледам хората. В хората, Облечени в шарена ирония /и в чуждите дрехи/, самосъжаляваща се в смях.
Затова и полудявам от време на време. Не знам! Искам да разкъсам света на парчета, не , да го смачкам или да си направя хартиена ракета. С цели дни да мълча. Да наредя стотинки по трамвайните релси, за да спъна трамвая. Да налея боя във фонтаните. Да навия часовниците да звънят закъснeли. Да обявя празник в делник и да го празнувам сама. Да ви поканя лично на погребението си. Да направя дунапренени звънци на камбаните. И така деня ща свърши. Благодаря ви, че участвахте в моята ирония! Сега денят е бил мой, и зная, че аз съм иронията в своя ден, и в своя свят...


Updated 13.07.12. at 22:27 by mazy™

Categories
музика , ‎ думички